«Духовните стойности в стиховете на Багряна»

представиха поетесите Валентина Радинска и Маргарита Петкова

Литературната вечер бе посветена на 120 години от рождението на първата дама на българската поезия Елисавета Багряна.

Именно като такава я представи пред панагюрската публика известната българска журналистка, литературен критик, преводач и майстор на художественото слово Валентина Радинска. Според нея Багряна е една сложна личност, която е имала щастлива съдба като поет, но не толкова щастлива като жена. Радинска припомни, че в предговора си към «Антология на съвременната българска поезия» пише за какво точно завижда и за какво не на поетесата Елисавета Багряна. В крайна сметка литературния критик заяви, че за българската поезия Багряна е като една «мушица в кехлибар».

Небезизвестната и любимка на панагюрската публика, съвременната българска поетеса Маргарита Петкова, разказа своите спомени за Багряна. Тяхното запознанство датира от 1984 година, а близките им приятелски отношения, продължили до смъртта на голямата българска поетеса през март 1991 година. За Петкова Елисавета Багряна ще остане една истинска дама, която с аристократизма си е внасяла респект навсякъде, където се е появявала. За всички тя винаги е била  «госпожа Багряна», с цялата тежест на това обръщение. В същото време тя е била непринудена и естествена. Дори на табелката на вратата на апартамента й е било изписано бащиното й име Елисавета Белчева, а не псевдонима, с който е била по-известна в обществото.

Дългият творчески път на Елисавета Багряна преминава през различни идейно художествени търсения и очертава нейните преображения. Затова може би остава донякъде наразбрана. Тя е новатор в българската литература, затова че първа изразява най-съкровените и интимни душевни преживявания на жената. Стилът й е съчетание между народопесенната фолклорна лексика и модерни поетични средства, между традиция и новаторство. Според изследователите на нейното творчество, чрез стиховете й за първи път в българската литература жената – вечна и свята, разкрива смело и откровено своята природа.

След споделените спомени за Багряна, литературната вечер продължи с прочит на стихове. Валентина Радинска позволи на присъстващите да влязат в най-съкровените кътчета на душата й, посредством стиховете за двете й изгубени деца. Тя разказа и за работата на покойния й съпруг и велик български режисьор Крикор Азарян върху постановката «Вишнева градина» в края на дните му.