Панагюрище отбеляза 133 години от обявяването на Съединението в града Печат
Написано от Връзки с обществеността   


По традиция на 2 септември пред паметната плоча на площад „20-ти април“ бе отбелязана 133-та годишнина от обявяването на Съединението в Панагюрище.


Поклонението започна с Благодарствен молебен, отслужен от отец Ангел Разградлиев – свещеник от Панагюрска духовна околия.

 


Ирина Ботева – главен уредник в Исторически музей – Панагюрище припомни историческите събития и приноса на панагюрци към обединението на Княжество България и Източна Румелия.


Решенията на Берлинския договор от юли 1878 година разделят българските територии на няколко части.

Разделение несправедливо, разделение трагично, което предизвика нови борби за обединение на Отечеството.

Народът не се примири. Панагюрище, което даде толкова свидни жертви в Априлското въстание и в Руско-турската война, остана в пределите на Източна Румелия. Тази му участ предопредели  участието на града в борбата за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Много точни са думите на Тома Георгиев: : „Какво стана обаче с мъченическата тази Тракия? Отделиха я от България! Част от нея оставиха под прякото владичество на султана, туриха я на топа в устието и извикаха:  –  Стой! Тия жертви не са достатъчни за извоюването на твоята свобода! Ти изново трябва да се разориш. Духовете на твоите погинали синове и дъщери се явяват да роптаят за твоето онеправдаване в Берлин.“

Провъзгласяването на Съединението е подготвено от движение за съединение години преди това. Започнало с протестите против решенията на Берлинския договор, в което се включват и панагюрци, и продължило с постоянна пропаганда на съединисткия идеал на страниците на българския печат, дипломатически сондажи пред Великите сили и поддържане на тесни връзки между Северна и Южна България.

През пролетта на 1885 година начело на движението за съединение в Панагюрище застават млади революционни дейци. В създадения комитет влизат: Тодор Симеонов Хаджикирилов – председател, Събко Лулчов Милков – секретар и Антон Ненов Оряшков – касиер.

През лятото настроенията и подготовката за борба и за обявяване на съединение стигат своите критични точки и се разработва  конкретен план за въстание през септември същата година. В началото на месеца вълненията в Източна Румелия добиват широк размах. И докато главните дейци на БТЦРК начело със Захари Стоянов все още подготвят и агитират населението, в Панагюрище на 2 септември 1885 години тримата младежи Събко Милков, Андон Оряшков и Тодор Хаджикирилов издигат знамето, започват да гърмят с оръжието си и с възгласите „Долу Румелия!” „Да живее съединението” провъзгласяват така дълго чаканото обединение. Тримата са арестувани, но под звъна на камбаните пред църквата „Света Богородица” се събират близо 2000 човека и под техния натиск младежите са освободени, заедно със знамето и оръжието им.

Стефан Щърбанов, участник в събитията, си спомня: „...Като видяха, че двора се напълни с народ затворниците започнаха да викат от затворническия прозорец : „Долу Румелия”, „Да живее Съединението”. Тоя вик силно подействува на събралия се народ... Всички присъствуващи мъже и жени бяха вече въодушевени – запалени...

„Пуснете арестуваните и дайте знамето!” викнаха в един глас хиляди гърла, политайки към стражарския кордон...“

„...Определен ден за повдигане на революцията беше назначено разстоянието 15-20 септември... Никъде приготовленията не бяха зели още остра форма. Панагюрище измени планът ни... Вечеряхме вече в Пазарджик, когато един телеграфист /дал Господ верни хора/ с запенени уста отвори вратата. „Бунт в Панагюрище!” извика той...

Нямаше вече що да се чака. Комитета реши да се въстане на 5-й през нощта...” , пише летописецът Захари Стоянов.

Не са минали и 10 години от онзи 20 априлий на 1876 година, когато Бенковски извика „Бунт! На оръжие!“. Панагюрище отново е начело.

Дейците на Съединението и обединеният народ ни дадоха пример как се отстояват националната кауза и националния идеал.

Нека делото на Съединението пребъде! Нека вдъхновява сегашните и бъдещите поколения да следват светлия пример!“, каза в словото си Ирина Ботева.

 

В знак на признателност към героите, дали живота си за свободата и обединението на нацията бяха поднесени венци и цветя.



Последно променен на Неделя, 02 Септември 2018 09:48