Девет са одобрените за финансиране творби на местни творци по проект Панагюрище – духовност и творчество в едно Печат
Написано от Administrator   


alt

Проектът „Панагюрище – духовност и творчество в едно” предлага развитие и популяризиране на културното историческо наследство на общината, издига качеството на създавания културен продукт и неговото разпространение, стимулира и насърчава културното многообразие, а една от специфичните му цели е превръщането на община Панагюрище в престижен културен център на региона и страната.

През 2020 година Община Панагюрище ще финансира девет творби на местни творци по проект „Панагюрище – духовност и творчество в едно“.

Всички проектни предложения са разгледани от независимите външни експерти – Георги Спасов – член на Съюза на българските писатели, носител на наградата на Съюза на българските писатели за сатира през 2011 година и Тодор Каракашев - член на Съюза на българските писатели, носител на няколко национални награди за поезия, есе и превод.

Постоянната комисия по образование, култура, младежки дейности и спорт на Общински съвет - Панагюрище разгледа и коментира рецензиите на външните експерти и с Протокол № 17/28.05.2020 година одобри проектите за финансиране:

1) Благовеста Касабова – художествена литература (художествена критика) – „Наказание без престъпление“, Житейската и творческа съдба на Фани Попова – Мутафова

„Книгата е плод на старателна изследователска работа, в която авторката проучва десетки документи от литературния фонд на Националния литературен музей, редица издания, интервюта, писма, спомени. Касабова не само проследява хронологически творческия и житейския път на Фани Попова-Мутафова, но и анализира от професионална гледна точка, в съгласие или не с други литературни отзиви по онова време, творбите й. Съдържанието е поднесено изискано, точно, делово, но и с лично пристрастие, в което долавям едно мъдро послание: да ценим и да не забравяме духовните лидери на българския народ, независимо от политическата и обществената конюнктура.“ – пише в рецензията си Георги Спасов.

Според Тодор Каракашев „Книгата на Благовеста Касабова е произведение с висок емоционален градус. Тя е създала творческа животопис на една от най-значимите български писателки, авторката на историческа проза, драматургия и произведения за деца - Фани Попова-Мутафова. Поставяйки героинята си в контекста на времето, Благовеста Касабова я превръща в метафора на творческата личност сред превратностите на времето и съдбата.“

2) Димитър Пенчев – художествена литература (лирични ерупции) – „Повярвах – Повървях“

В рецензията за книгата Тодор Каракашев пише: „Книгата е емоционално наситена. В нея чувствата са повече от чувства.“

„Несъмнено „Повярвах“ е четиво за „елитарна“ /в хубавия й смисъл/ публика, която ще прозре зад привидността на стиховете, нейните смислови, емоционални и интелектуални нишки, които водят към човешката ни същност.“ – споделя Георги Спасов.

3) Евелина Кованджийска – художествена литература (стихосбирка) – „Последна земя“

„Написаните в един и същи стил стихотворения правят поетесата разпознаваема. Те са изградени по обща схема: любов – преживяване – описание на чувствата – лиричен послеслов. Забележителното е, че така се създава по-скоро еднородност, отколкото еднообразие. Другата им обща черта е, че поетесата неизменно се обръща към обекта на своята любов.“ – пише в рецензията си Тодор Каракашев.

4) Иван Станчев – художествена литература (поетична книга) – „Ракхива или Господ е българин“

„Мисля, че с тази си стихосбирка Иван Станчев остава верен на поетиката и мотивите, познати ни от предишната му книга „Аз, Юда, споделям Ви“. И сега обичани негови реминисценции и препратки ни отвеждат до библейски събития и духовни стожери, до разпятието – в неговия многострадален, но и многозначен и пречистващ смисъл; до фолклорни и исторически сюжети и лица; до вечните митологеми на човешкото съществуване.“ – пише Георги Спасов.

„В идейно-естетически план поетът обединява класиката и модерността. На много места той използва етноними, които нямат видимо приложение в езика, но са символ на вечните стойности в живота. Те успешно подпомагат автора за интегрирането на читателя в художествения свят на стихосбирката. Както идейно-художествените търсения на поета, така и чисто литературната страна на лириката му са негово постижение.“ – споделя Тодор Каракашев.

5) Мартина Кривирадева – художествена литература – „Земя моя“

В рецензията си Тодор Каракашев пише: „От стиховете на Мартина Кривирадева проличава, че тя е от поколението на младата българска лирика. С всичките качества и условности това е добър знак, показващ, че духът на Поезията е жив и е намерил свое убежище в душата на младите. Поетесата се вълнува от широк кръг проблеми на човешкото битие – отраженията на живота в душата на човека, отношенията между духовното и житейски-прагматичното, тъй далечната и тъй близка родина и т. н.“

За младата поетеса Мартина Кривирадева Георги Спасов споделя: „Стиховете й са извън канона на класическото стихосложение. Те са по-скоро размисли, признания, питания, изповеди, свързани с вътрешен ритъм и динамика, и подвластни по-скоро на мисловното изразяване, отколкото на емоционалното.“

6) Нено Стойковски – художествена литература (епиграми) – „Епиграми разни за глави умни и празни“

„Нено Стойковски е познато име на любителите на хумора. Негови творби са публикувани в различни издания, а напоследък е чест гост на последната страница за хумор и сатира на в. „Трета възраст“. И в тази си книга авторът остава верен на жизнелюбието си и волнодумството си, вече демонстрирани в предишната му - „Проблеми с тикви малки и големи“. И сега, въпреки заглавието „Епиграми“, той включва забавни случки с местни зевзеци, диалози, хумористични стихотворения, своеобразен шеговит речник.“ – пише в рецензията си Георги Спасов.

При реализацията на идеите си, авторът тръгва от конкретната случка. В иронично-пародиен тон са предадени естетико-сатиричните му представи за определени недостатъци в обществото. Така той поставя остри морално-психологически проблеми, които определено създават впечатление за отрицание от страна на (условно), лирическия герой.“ – пише Тодор Каракашев.

7) Народно читалище „Пробуда – 1872“, село Баня – художествена литератира – издаване на книгата „Зевзеци с потури и елеци“ на Митка Кочева

За книгата „Зевзеци с потури и елеци“ на Митка Кочева Тодор Каракашев пише: „Ръкописът представя част от своеобразието на банския край, въплътено чрез хумора и шегата в поведението и мисленето на неговите хора. Историите са написани в стила на самобитната „панагюрска” проза с оригинални сюжети и неповторимо тематично и лексикално богатство. Изложението е изпълнено с ведро настроение, чете се леко и не само може да разсмее читателя, но и да го накара да се замисли. Сполуките на ръкописа се допълват от ясна мисъл и блага реч.“

А Георги Спасов споделя: „Това е до голяма степен краеведчески труд, облечен във формата на анекдоти, вицове, „масали“. Авторката е вложила сериозни усилия да разпита свои съселяни, да провокира у тях спомени за хора и случки от миналото със забавен характер. Тя ни представя един специфичен селски свят, населен с личности, които имат различими, уникални характери. Книгата не е само памет за село Баня, а и за всички българи. Просто тези „регионални“, „локални“ спомени попълват напълно удачно огромния пъзел на националната ни памет в една негова твърде характерна и жизнена сфера – тази на хумора.“

8) Петър Терзиев – художествена литература (стихосбирка) – „HISTORY, Не по врат, ами по шия“

„Терзиев пише така, сякаш се забавлява. Стиховете му носят аромата на заразни закачки и самоиронии. Свежото предимство на тези стихове е, че те не настояват да ги приемаме за „висока“ литература. Те оставят впечатлението, че са родени без усилие, като лично предизвикателство, при което в меда на бохемската забава са паднали капките горчиви истини за родната политическа и обществена среда.“ – пише в рецензията си Георги Спасов.

„Петър Терзиев предлага едно четиво, което жанрово е с двойствен характер, но с общо значение по отношение на истините за живота. Стиховете са издържани в полу-публицистичен, полу-хумористичен стил. Общата връзка между тях са основни морално-психологически ценности в контекста на времето. Петър Терзиев показва овладяно поетично слово. Това прави стиховете му четивни и занимателни.“ – пише Тодор Каракашев.

9) Стоян Радулов – художествена литература (поетична антология) – „Черно на бяло“

В рецензията си Тодор Каракашев пише: „Стиховете на Стоян Радулов съдържат елементите на една по-модерна лирика, характерна за естетиката на времето. Най-често идеите му се свеждат до емоционално-естетическите връзки между индивида и трайно установените стойности. Поетът се опитва да открие съизмеримост между своя вътрешен, интроспективен свят и външния, засегнат от множество екзистенциални и социални проблеми. В текстовете му трайно се налага една тенденция. Той обръща по-малко внимание на метафориката за сметка на обобщените (и обобщаващи) значения. Изградени по такъв начин, стиховете му се приемат като обобщения с надконтекстова семантика. Стихотворенията му впечатляват с художествено-естетическо присъствие.“

„Винаги съм се респектирал от начина, по който Стоян Радулов кандидатства за финансиране от Община Панагюрище. Той е изключително пунктуален в подготовката и „презентирането“ на проектите си. Такъв е и сега, когато ни представя книгата си „Черно на бяло“, една ЛИЧНА антология, събрала в себе си най-добрите му текстове по един забележителен повод: 25 години от началото на творческия му път.“ – пише Георги Спасов.