СЛОВО НА КМЕТА НА ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ НИКОЛА БЕЛИШКИ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ МИТИНГ-ЗАРЯ НА 1 МАЙ ПО ПОВОД 141 ГОДИНИ ОТ ИЗБУХВАНЕТО НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ Печат
Написано от Връзки с обществеността   


Уважаеми господин Президент на Република България,

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми дами и господа народни представители,

Уважаеми господа областни управители,

Уважаеми кметове на общини и общински съветници,

Уважаеми офицери, сержанти и войници,

жители и гости на община Панагюрище,

Христос Воскресе!

Христос Воскресе, след като жертва себе си, за да ни покаже, че нашият живот е Вяра, че нашият живот е Любов, че нашият живот е Свобода.

През лето 1876-то тук, в Панагюрище, тази Свобода не била просто красива дума от отвъддунавските вестници, от техните страници. Не била повод за спорове в местните ханове и кафенета. Тук тази свещена дума оживява върху знамето на Райна Княгиня. Тук в Панагюрище за тази Свобода не се шепнело, за тази Свобода, тук в Панагюрище се пеело.

В свещеното Евангелие е писано: „В началото бе словото…“. В началото на нашето, българското Възкресение, бяха две думи - „свобода“ и „смърт“.

Тези две думи възкресиха онзи български жилав инстинкт за свобода, който гаснеше под петвековното турско робство, под ярема на една от най-зловещите империи в човешката история. Този жилав инстинкт накара ръката на панагюреца да отсече черешата, за да направи топ. Накара ръката на поп Грую да благослови въстанието. Накара ръката на Райна да вземе иглата. И хиляди мъжки ръце погалиха за последно главите на децата си, преди да посегнат към камата и револвера – този кръст на българското Разпятие и на българското Възкресение.

Днес, 141 години по-късно, тук, в Панагюрище, за свободата не се шепне. Тук за свободата отново се пее. Тук тази свещена дума „свобода“ има своето значение, своя смисъл и живот.

И днес онези априлски дни от 1876 година, дни на слава и трагизъм, все още ярко живеят във всеки един панагюрски дом. С разказите за безчет Балканджий Йововци и хубави Яни. С песните-ридания на майките, които приспивали за последен път своите рожби и ги завивали с черната пръст. С тътена на камбаните на нашите опожарени църкви.

Нищ духом е, този, който не ги чува. Жалко, че и днес след тези ясни думи и послания от онзи Април, те все още са обект  на псевдоинтелектуална дискусия и политическа акробатика. Жалка е и дискусията имало ли е или не робство. Жалки твърденията – свободата ни, подарена от Изток или благословена от Запад е.

Тук в Панагюрище, за нас панагюрци, Изток и Запад не значат. Тук в Панагюрище слънцето изгрява над онзи хълм-жертвеник – Маньово бърдо, нашата Голгота и залязва там – над святото Оборище, където възкръсна българската държавност.

Бъдещето на България и нашият държавнически път не започват от Брюксел, нито от Москва или пък Вашингтон, още по-малко от Босфора. Пътят на България минава през ежедневното завръщане и поклонение в Панагюрище, Перущица, Копривщица, Стрелча, Батак, Брацигово, Клисура. Това е българската посока!

И днес, в този ден на размисъл, в този ден на изповед и преклонение пред онази свята саможертва, пред възкресението на онзи български дух, който от Човеци ни направи Народ, нека си обещаем, че всеки един от нас – като личност и всички заедно – като общност, ще достигнем онази висота на техния дух, така че да имаме сили и възможности да правим жертви в името на общото благо.

И да - нужни са и усилия, и жертви. Но не такива жертви, които дадоха Те през онзи Април на 1876 година. Те жертваха всичко – и имот, и живот – и своя и на децата си, за да можем ние днес да живеем достойно.

Душите на предците ни са светлиците, които осветяват пътя към Голготата, който ние днес живите трябва да извървим. Днес ние крещящо имаме нужда от ново Възраждане, от Възкресение. Защото днес робството е вътре в нас - нарича се нихилизъм, нарича се омраза, нарича се апатия. Днес нашата битка е духовна, защото имаме територия и държава, а губим цели поколения. Имаме свобода и мир, а нямаме единение. Липсва ни градивност, липсва ни позитивизъм. И днес най-много ни липсва онази спойка, оня български Дух, който от население ни превръща в Народ.

И днес ние трябва да имаме Вяра – Вяра в себе си и Вяра в другите до нас, Вяра в бъдещето. Днес ние трябва да повярваме в силата на българския род сам да сътворява и да отстоява бъднините си.

И с малки крачки, и с „левски скоци“ да вървим напред!

И нагоре!

И с ясната цел – единна и силна България!

Да живее Панагюрище! И Бог да пази България!

Последно променен на Понеделник, 01 Май 2017 22:34