Днес (16 януари 2014 година) Панагюрище отбеляза 159 години от рождението на Райна Княгиня. Поклонението се извърши на пл. “Райна Княгиня”  пред паметника на знаменоската на Априлското въстание.

В знак на признателност пред делото и подвига  на Райна Попгеоргиева Футекова венец поднесоха  заместник-кметовете на община Панагюрище г-жа Галина Матанова и г-н Георги Павлов. Венци и цветя бяха поднесени и от името на Общински съвет - Панагюрище, Исторически музей, Обединен детски комплекс – Панагюрище, Обединено детско заведение „Райна Княгиня”, Женско дружество „Райна Княгиня”, Културен клуб „Цвята Зографска”, Дневен център за възрастни хора с увреждания „Св.Св. Козма и Дамян”, Общинския младежки парламент, политическа партия Патриотичен фронт и „Асарел-Медет“ АД.

Слово за живота и делото на Княгинята произнесе уредникът в Исторически музей – Панагюрище Петя Маноилова:

“Райна Княгиня e име, което поражда у всеки българин гордост и ни препраща към паметната 1876 година, а именно избухването на Априлското въстание. Още със самото си раждане Райна Попгеоргиева Футекова, а по-късно Дипчева, предвещава, че ще играе важна роля в българската история. Започвайки жизнения си път на личен ден – светлия християнски празник Богоявление -  6 януари стар стил през 1856 година, бележитата панагюрка расте, учейки се на християнски добродетели и любов към всичко българско.

През целия си живот тя проявява непоколебимост, инициативност и в нередки случаи мъжество, които я нареждат до най-ярките имена на българската свобода. Още от малка проявявайки желание да се образова, тя е изпратена  в Стара Загора, където получава така необходимите за тогавашните панагюрци знания. Не случайно още 19-годишна  става учителка в панагюрското девическо училище. Обществените й дела обаче не свършват до тук. Участва дейно в основаването и дейността на девическото дружество „Надежда“ и женското „Китка“.

Учителката Райна смело заявява, че жената също трябва да е обект на образование, наравно с мъжа. Именно затова в дните на подготовка на общонародното въстание главният апостол на Панагюрския революционен окръг Георги Бенковски й възлага да извеза въстаническото знаме. Знаме, символ не само на свободата, но и на пламенния дух на младата девойка. С помощта на своите съгражданки и приятелки тя изработва огнените слова „Свобода или смърт“, както и гордия лъв, стъпил на така омразния полумесец.

При тържественото освещаване на знамето на 22 април, Райна решително облича въстаническите дрехи, препасва сабя и револвер, качва се на кон и държейки знамето, преминава из града. Очаквано е и името, с което панагюрци я наричат – Княгиня. Тя е Княгинята на Панагюрище, Княгинята на Априлското въстание, а защо не и на България. Няма и следа от страх в нейните очи в онези дни, няма го и колебанието от мисълта за наказанието от турската власт, което ще последва. Нейният дух остава непокътнат дори и в мрачните дни, последвали потушаването на Априлското въстание. В турските затвори тя преживява унижения, мъчения, разпити и най-вероятно женската й природа е щяла да погуби тази млада душа, ако не са били чуждестранните консули, които й издействат освобождаване.

Заминавайки за Русия, Райна Княгиня е физически и психически травмирана, но въпреки това не престава да работи за благото на народа си и на нейния роден град. Там тя успява да издейства стипендии за деца на загинали по време на въстанието. В нейно лице имаме и първата дипломирана акушерка в България. Връщайки се в родината си  участва дейно в развитието на обществения живот на Панагюрище. Омъжва се за съгражданина си Васил Дипчев, с когото имат пет мъжки рожби, българи, които работят за  бъдещето на България.

Въпреки че остава вдовица рано и грижата за осиротялото семейство ляга на нейните плещи, тя не губи своята решителност и непоколебимост. Практикува акушерската си професия и помага на много българчета да поемат първата си глътка въздух. Грижи се не само за своите деца, но и помага на много други хора, които са били крайно нуждаещи се. Дори осиновява едно момиченце. Тя успява да възпита своите деца в дух на родолюбие и в тяхно лице България има офицери, които вземат участие във войните, в които родината ни се бори за решаване на българския национален въпрос.

Земния си път именитата българка завършва на 29 юли 1917 г., изпълнила във всяко едно отношение дълга си към родината. Животът й е низ от препятствия и трудности, но благодарение на смелостта, непоколебимостта и твърдостта, тя успява до край да устои своята родолюбива позиция спрямо България.

Райна Княгиня също е човек и нищо човешко не и е чуждо. Тя също е имала моменти на отчаяние и съмнение, но не си е позволила да отстъпи и крачка от своите убеждения. Стоицизмът и жертвоготовността и са повече от завидни. Нима може да се надяваме, че една жена е способна на подобни дела? Всъщност Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня е една от многото героини на българската свобода и история, повечето от които остават неизвестни за поколенията. Какво друго можем да кажем? Остава ни само да й отдадем заслужената почит като се поклоним пред героичната й съдба и памет.”

По традиция, всички присъстващи се поклониха и пред тленните останки на Райна Княгиня в двора на родната и къща в Панагюрище, а деца от Обединено детско заведение “Райна Княгиня” в града рецитираха стихове в чест на патрона си.