Идентификация



Панагюрище отбеляза 106 години Независима България Печат Е-мейл
Написано от Връзки с обществеността   

Панагюрище отбеляза днес 106-та годишнина от обявяването на Независимостта на България с поднасяне на венци и цветя пред паметника на загиналите във войните за национално обединение на държавата ни на площад “Цар Освободител” в града.

Благодарствен молебен бе отслужен от Негово Всеблагоговейнство протойерей Атанас Манолов, Архиерейски наместник на Панагюрска духовна околия.

Слово за историческите факти и събития от 1908 година в църквата “Свети  Четиридесет мъченици” в старопрестолния град Търново произнесе уредникът в Исторически музей – Панагюрище г-н Георги Керкеняков. Той отбеляза ролята на външния министър тогава Стефан Паприков, свързан с Панагюрище (родом от Пирдоп и учителствал в Панагюрище) и Атанас Шопов – изтъкнат дипломат, учен, публицист и преводач от Панагюрище.

Кметът на община Панагюрище г-н Никола Белишки отправи приветствие по случай Деня на Независимостта н България:

“На днешната дата преди 106 години е извършен един национално значим и по своята самостоятелност, чисто български държавен акт. Акт, който показва единението между всички власти – между Монарх, Правителство и Народ. Основната стратегическа цел е ревизията на несправедливия Берлински договор. Актът на обявяване на Независимостта е естествено продължение на Съединението на България от 1885 година.

Нека в този ден се замислим какво е това независимост! Какво означава тя! Дали може да бъде отделно понятие? – Независимостта е точно онова състояние на духа и волята на човек да може да взема свободно своите решения и те да са такива, че само и единствено да работят в полза и за благото на народа!  Да управлява държавността!

Днес повече от всякога тези мисли трябва да минават през нашите глави. Защото, каквото и да прави човек, не може да каже, че е абсолютно независим. Даже и в семействата си ние сме зависими от тези около нас. Ние сме зависими от всичко, това, което се случва около нас, като държави, членувайки в отделни съюзи. Това ни прави длъжни да се съобразяваме с решенията, които вземаме. Запазвайки своята идентичност и бранейки държавността си, само тогава можем да се наречем независими!

Нека днес преклоним глави пред онези наши държавници, които с делата си доказаха, че България може да бъде единна, обединена и силна! Такава, каквато искаше да я имаме Апостола – да бъдем равни с всички европейски народи!

Честит празник!

Да живее България!”

 

Венци и цветя на признателност бяха поднесени от кмета на община Панагюрище г-н Никола Белишки, от председателя на Общински съвет г-жа Веселина Зумпалова-Ралчева, от политически партии, училища, институции, неправителствени организации, фирми и признателни граждани.

В тържественото отбелязване на празника участие взеха Духов оркестър “Делчо Радивчев” при народно читалище “Виделина-1865” – Панагюрище, Регионален клуб “Традиция” и Формация за народни танци “Средногорска жарава”.


Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.

Манифест към българския народ

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.

От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване

На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:

ФЕРДИНАНД I

ПРИПОДПИСАЛИ: Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: (Ал. Малинов) Министър на Външните Работи и на Изповеданията: (Ст. Паприков) Министър на Вътрешните Работи: (М. Такев) Министър на Народното Просвещение: (Н. Мушанов) Министър на Финансите: (Ив. Салабашев) Министър на Правосъдието: (Т. Кръстев) Министър на Войната: (генерал Д. Николаев) Министър на Търговията и Земледелието: (А. Ляпчев)