На 2 юни, точно в 12:00 часа, както цяла България, така и Панагюрище почете паметта на големия поет-революционер Христо Ботев и на героите, дали живота си за свободата и независимостта на родината. В продължение на 2 минути сирените в града с прекъснат вой оповестиха отдаването на всенародната почит.

Пред Вечния огън на Мемориален комплекс „Априлци”, г-жа Иванка Тодева – старши учител в Центъра за подкрепа за личностно развитие – Панагюрище припомни фактите от славната история на България до героичната гибел на Ботев.

„Днес е 2 юни. Звукът на сирените в цялата страна отново напомни за подвига на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Днес е ден за почит и преклонение пред героизма и саможертвата на всички положили живота си пред род и Родина.

Едва ли, 28 годишният син на даскал Ботйо Петков от Калофер е предполагал, че словата му ще се окажат пророчески: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“. Краткият му живот е достатъчен за да остави дълготрайна следа в българската култура и историческа памет. Неговото дело и слово го нареждат сред идеолозите на национално-освободителната ни революция и титаните на българската литература.

Когато над Панагюрище, Перущица, Батак се носи пушека от пожарите и отекват писъците на избитите деца, жени и старци, на козлодуйския бряг, с развято знаме, слизат четниците на Христо Ботев. Те целунали родната земя и положили клетва, че са готови да дадат живота си за нейното освобождаване. Четата се отправя към Врачанския балкан, където към нея трябва да се присъединят още въстаници от Трети революционен окръг. Очакването било напразно. Във Враца въстанието е потушено в зародиш. След тридневни сблъсъци с башибозуци и редовна турска войска четниците заемат позиция в района на връх Околчица. Ожесточеният бой продължава до свечеряване, когато огънят отслабва, турските войски се оттеглят, а прежаднелите четници се втурват да утолят жаждата си. Точно по това време, вечерта на 20 май 1876 година, някъде в долината между Купена и Околчица, пада убит Христо Ботев.

Днес ние дълбоко се прекланяме не само пред Ботев – големият революционер, велик патриот, благородна и изключително харизматична личност, но и пред Ботев - чудесния, изумителен творец, пред красотата на чието слово и света богоговее.

Христо Ботев е онзи връх в националната ни историческа памет, от който вовеки ще кънти заветът към поколенията с блестящото му послание: „Ние живеем в свободна земя и никой не може да ни запрети да изпълним дългът си към своето Отечество. Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.”

Героичната смърт на Ботев го дари с безсмъртие за векове, а нас с велик пример за подражание и преклонение. Гибелта на Ботевата чета слага края на Априлското въстание. Пътят до този връх започва с действията на хайдушките чети на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Панайот Хитов и Филип Тотю, преминава  през легията и плановете за освобождение на Раковски, през комитетската дейност и саможертвата на Апостола Васил Левски, избухва в пламъците на Април 1876 и героизма на панагюрци, водени от своята Княгиня и Хвърковатата чета на Бенковски. Смъртта на Ботев и потушаването на Априлското въстание не слагат край на стремежа на българите към свобода и независимост. Той намира продължение в последвалите войни за освобождение и национално обединение в края на XIX и началото на XX век.  Храбростта на българските опълченци и войници, защитили с цената на живота си, своята кауза и бойните си знамена:

„Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.“, каза в словото си г-жа Тодева.

С поклонение и полагане на цветя бе отбелязана 141-та годишнина от гибелта на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България.