Днес /2 май 2017 година/ в историческата местност Оборище край Панагюрище, пред паметника на делегатите от Първото Велико Народно събрание на България, се събраха признателни българи за всенародно поклонение пред подвига на героите от Април 1876-та.

Събитието започна с тържествен молебен-водосвет, отслужен от Архиерейския наместник на Панагюрска духовна околия Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Атанас Манолов, Негово Всеблагоговейнство протойерей Стоян Манолов и духовници от Панагюрска духовна околия.

Водещ на събитието бе председателят на Общински съвет - Панагюрище г-н Христо Калоянов.

„Едва ли има друга нация, която да е изградила своите институции, да е припознала и назовала своята демокрация, преди да има своя официална държавност.

Тук, сред вековните буки на Оборище, през април 1876 година, българският народ прави именно това да изгради своята държава преди тя да присъства не само на картата на Европа, но и в съзнанието на тези, които имат самочувствието и правомощията, да определят нейните граници.

Тук възкръсна отново България чрез Първото Велико народно събрание, проведено преди 141 години. Учудващо е, че тези земеделци, търговци, учители, лекари, занаятчии, събрани от общият, обединяващ и вдъхновяващ идеал, показват такава политическа култура, демонстрират воля и градивна интуиция, които в развитите по това време демокрации се учат и предават от поколение на поколение.

Тази закътана местност в сърцето на Средна гора се превръща в най-високата българска политическа трибуна, защото от тук тръгва – дълбок като философия и кристално чист като духовен замисъл, народният порив към справедливост, независимост и нова държавност.Този общонационален порив безкрайно точно е творчески пресътворен от панагюрския скулптор Янко Павлов в този скромен паметник тук, на това свято място.

Вижте тези две светкавици, които излизат от свещената дата 20 Априлий, за да разцепят оковите на страшното петвековно иго. Светкавиците от Оборище дават знак на официална  Европа, че тук живее един мъдър народ, достигнал националната си зрелост, който има право да гради сам своето бъдеще, да прояви отново своята гордост и величие на онзи важен държавен и цивилизационен фактор в историята на Средновековна Европа, какъвто е била България при хановете Аспарух и Тервел, при хан Крум и цар Симеон, при цар Калоян и Цар Иван Асен Втори.

Затова искам днес, тук на това свято място, да призова народните представители от следващото народно събрание, да проведат първото си заседание и да положат клетвата си под вековните буки на Оборище.

Тук думите тежат и задължават, защото докосването до паметта на Първите, до тези „ангели“ от Записките на Захарий Стоянов, пречиства и възражда, дава нова душа, друг разум и различно усещане. Защото тук още витаят пламъкът на Бенковски, виталността на Волов, размахът на Бобеков и вярата на Поп Груйо.

Това е българското единение, това е българският дух, това е българската посока. Това е България“, каза в обръщението си г-н Калоянов.

На националния събор-поклонение в местността Оборище по повод 141-та годишнина от Априлското въстание слово произнесе председателят на Народното събрание на Република България г-н Димитър Главчев.

„В тази местност преди 141 години се събират представителите на близо 60 селища от IV Панагюрски революционен окръг, за да заявят категоричната си воля чрез въстание да извоюват свободата си. Към това величествено, затънтено и непроходимо място не водят пътеки, но от него тръгва най-паметният и трагичен път в нашата история – този на Априлци.

Три дни заседават пратениците на народа, а думите, които най-често се чуват, са: „Да живей!“. Както пише участникът в тези събития Тома Георгиев, човешка ръка не е в състояние да опише възторга и чувствата, които ги вълнуват.

По-късно историците и съвременниците ще определят Оборищенци като първите български депутати. Тези народни избраници пламенно и отговорно се заемат с изпълнението на задачата, поставена им от комитетите, които представляват. Избрани демократично, те изразяват настроенията, стремленията и надеждите на цял един народ. Народ, самоосъзнал се и познал своята история, натрупал самочувствие и получил със султански ферман признание за съществуването си и то в своите етнически граници. Народ, вече излъчил будители и апостоли, готов да направи последната стъпка в своето Възраждане – да защити правото си и да има собствена държава.

Делегатите на събранието имат съзнанието, че представляват народа си. Те произлизат от всички съсловия, но всички са свързани от една цел – свободата. Затова не са важни споровете и дебатите им, а общият стремеж към независимост и равноправие. Не са важни личностните особености на водачите, с демократичният дух на събранието. Съдбовното решение – българите да въстанат, за да има България, делегатите вземат единодушно. Принципите, които прилагат в това събрание – изборност, демократичност и вишегласие, са в основата на съвременния парламентаризъм. Дадена е ясна заявка за ценностите, на които ще се гради тяхната България – свобода и права на личността, равноправие на народностите, защита на националните интереси.

Във въстанията няма благоразумие, смята Захари Стоянов, и допълва, че народите, които ламтят за свобода и на които програмата за действия е начертана от самата история,щяха да противоречат на една велика истина, ако бяха седнали да смятат това и онова. Така е с хората – ако са водени от обща и велика цел, не могат да калкулират личните ползи и вреди.

Затова днес трябва да се преклоним пред всеотдайността, патриотизма, куража и мъжеството на онези българи, събрали се в тази местност, не за да търсят закрила, както са правели дедите им, а за да положат клетва за вярност пред народа си.

Ако сме запазили поне малко от техния възрожденски плам, себеотрицание и родолюбие, ако се водим в работата си от общ интерес, то ние – днешните депутати, можем да претендираме за правото да бъдем народни избраници. За това е необходимо отговорност пред народа ни, зрялост и воля да се търси общото, да се открива полето на съгласие, да се формулират обединителните цели.

Макар и неуспяло, Априлското въстание направи възможна свободата.

Поклон пред паметта на героите!“, каза в словото си г-н Главчев.

В знак на преклонение пред саможертвата на Оборищенци, пред паметника бяха поднесени венци и цветя.

Музикална програма представиха Общински мъжки хор „Панагюрци“.

Тържествената програма за отбелязване на 141 години Априлска епопея продължи с народно веселие пред хижа „Оборище“.