Идентификация



178 години от рождението на Нешо Бончев бяха отбелязани днес в Панагюрище Печат Е-мейл
Написано от Връзки с обществеността   


В Панагюрище днес бяха отбелязани 178 години от рождението на първия български литературен критик Нешо Бончев.


На събитието присъстваха председателят на Общински съвет г-н Христо Калоянов, кметът на община Панагюрище г-н Никола Белишки и заместник-кмета „Хуманитарни дейности“ г-жа Галина Матанова, представители на Исторически музей-Панагюрище, директори, учители и ученици от училищата в града.


За живота и делото на Нешо Бончев разказа г-н Марин Кушлов – учител по гражданско образование в Средно училище „Нешо Бончев“.

В знак на признателност към делото на именития панагюрец бяха поднесени венци и цветя.


По традиция цветя бяха поднесени и на бюст-паметника на съратника на Нешо Бончев проф. Марин Дринов.


***

НЕШО БОНЧЕВ

(16 януари 1839 – 27 февруари 1878)

Нешо Бончев е роден в Панагюрище в семейството на Бончо Бояджията и Лула Арбалиева.

Най-авторитетният български литературен критик през Възраждането, поставил на научни основи естетическото отношение на литературното творчество.

Завършва местното класно училище и една година е взаимен учител.

Две десетилетия живее в Русия. Възпитаник е на Киевската Духовна семинария, а през 1866 година завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. Преподава старогръцки език в московски гимназии.

С ентусиазъм подпомага Марин Дринов при създаването на Българското книжовно дружество, става негов дописен член и е сред основните автори на „Периодическо списание“.

Превежда „Разбойници“ на Шилер и „Тарас Булба“ на Гогол.

Събира народни песни и част от тях предоставя за Сборника на братя Миладинови.

Дава насоки за развитието на реализма в българската литература. Безкомпромисно се бори с пошлостта и невежеството на т.нар. даскалско творчество.

През 1874 година се разболява от туберкулоза и болестта не му позволява да се включи в революционните освободителни борби.

Заедно с Райко Жинзифов публикува в руския печат гневни статии за зверствата на турската власт при потушаването на Априлското въстание. Тези разкрития потрисат руската общественост, която застава в защита на поробените славянски братя.

Нешо Бончев дарява земя и парични средства на съгражданите си за построяване на читалищна и училищна сграда.

Умира в Москва дни преди Освобождението.


Източник: Панагюрска енциклопедия

Последно променен на Петък, 13 Януари 2017 12:10