Идентификация



Всенародно поклонение на 2 май пред паметника на Оборище и връчване на нагарадата „Оборище“ Печат Е-мейл
Написано от Връзки с обществеността   

Днес /2 май 2015 година/ в историческата местност Оборище край Панагюрище, пред паметника на делегатите от Първото Велико Народно събрание на България, се събраха стотици признателни българи за всенародно поклонение пред подвига на героите от Април 1876-та.


Свещениците от Панагюрска духовна околия отслужиха Тържествен молебен-водосвет.


На националния събор-поклонение в местността Оборище по повод 139-та годишнина от Априлското въстание слово произнесе председателят на Народното събрание на Република България г-жа Цецка Цачева:

"Уважаеми дами и господа,

Уважаеми участници и гости в събора-поклонение

на местността „Оборище”,

Родолюбиви и горди българи,

От много време вече на тази дата тук се стичат хора от различните краища на Свободна България. Ние, потомците, идваме на Оборище не само за да си припомним какво се е случило тук, не само за да отдадем почит към предците. Тук, потапяйки се в атмосферата на това място, ние можем да размислим за пътищата, нишките, които тръгват от него и които водят към Свободната, Независима и Развиваща се България, в която живеем днес.

Защото решенията, които пратениците на българите вземат на Оборище преди 139 години, определят цялото по-сетнешно наше развитие.

Може би най-важното от тях е общонародните работи да бъдат общо решавани. Демократичната жилка на българския народ, изявявала се през годините в различни форми – от общинско самоуправление до читалищна дейност – намира на Оборище своето най-ярко предосвобожденско потвърждение. Демократичната жилка на народа ни днес е не само още жива, днес тя е двигател на нашето развитие.

За много неща можем да размишляваме на това място. На Оборище пратениците на българския народ общо вземат решението за въоръжена борба за свобода. В същото време всички събрани на Оборище решават да има еднакви наказания за онези, които насилват жени, деца и мирно население, независимо от какъв етнос и вяра са те. В някакъв смисъл преди да са станали европейци, на Оборище българите прогласяват европейските идеи на хуманизъм и толерантност, на практика там се взима общо решение, че България ще бъде една цивилизована и толерантна европейска държава, която няма да преследва своите граждани по верски или етнически признак.

Така, белязани от българската толерантност и демократизъм,  от Оборище тръгват нашата свобода, нашата независимост, нашата държавност.

Днес България е член на Европейския съюз. И тук, на Оборище, можем да си кажем, че въпреки превратностите, българите се постарахме да изградим една държава на свободни, знаещи и можещи хора.

А поглеждайки напред мисля, че и ние, и следващите поколения ще се постараем да работим за една процъфтяваща Родина – България."

В знак на преклонение пред саможертвата на оборищенци, пред паметника бяха поднесени венци и цветя.


Кметът на община Панагюрище и председател на Сдружението на възрожденските градове в България „Възраждане за 21 век“ връчи ежегодната награда „Оборище“, с която се отличава приноса на утвърдени творци или институции за обединяване и консолидиране на българската нация, за утвърждаване на националното самосъзнание и ценности. Тази година носител на престижната награда „Оборище“ е председателят на Българска академия на науките акад. Стефан Воденичаров и се връчва с признание за неговите научни постижения, за последователната му и принципна позиция и защита на българската национална история и култура. Акад. Стефан Воденичаров получи статуетка, почетно свидетелство и парична награда в размер на 1000 /хиляда/ лева. Сумата от паричната награда по изрично желание на акад. Воденичаров ще бъде предоставена на Основно училище "Проф. Марин Дринов" в Панагюрище, чиито патрон е бележитият панагюрец проф. Марин Дринов - член-съосновател и първи председател на Българско книжовно дружество, днес БАН.

Водещ на събитието бе председателят на Общински съвет - Панагюрище г-н Станимир Велчев, който се обърна към присъстващите с думите:

"Пет века България е заличена от политическата карта на света. Пет века българския народ влачи оковите на робството , но съхранява своят бит и култура, своята християнска вяра.  Минавайки през хайдушкото и четническо движения, през бунтовете, през бесилото на Левски, тази вяра довежда тук, на това свещено място, представителите на родолюбивите българи. Тук се открива Първото Велико Народно Събрание, от тук започва българският парламентаризъм . Тук ще се вземе съдбоносното решение, за обявяване на всенародно въстание. Величестваните буки помнят споровете между делегатите, помнят пламенните речи на Бенковски, помнят сълзите на Волов. Събрани от различни краища, бедни и богати, учени и малограмотни, тези хора са обединени от едно стремление, тези хора са обединени от една саможертва.  Те не търсят за себе си почести и слава, те не мислят за себе си, те просто полагат живота си пред олтара на свободна България. Години наред, тук присъстват  признателни граждани, уверени сме че тук ще има много хора, които отново ще идват, да се поклонят и почерпят сили.

Днес, ние също ще положим своите цветя и застинем в минута мълчание. Но дали това е достатъчно? Те умряха! Умряха щастливи, че са отдали живота си на България. Те умряха, оставяйки дълбоки следи не само в историята на България, а и във формиране на моралния облик на българина. На тях не им трябват нашите цветя и минута мълчание. Минутата мълчание ни трябва на нас, за да се съизмерим с подвига им, да си дадем сметка в себе си и пред себе си, дали можем и доколко можем да забравим собствените си щения, пред общите интереси. Минутата мълчание ни трябва на нас, за да запалим или запазим искрицата любородна, толкова необходима ни в динамично глобализиращия се свят. Тази искрица ще ни посочва правилния път, когато градим бъдеща България. Една минута мълчание, побираща в себе си цяла вечност.

Поклон пред подвига на Априлци от  1976-та."

Последно променен на Вторник, 05 Май 2015 07:37