Президентът на Република България г-н Росен Плевнелиев прие строя на Националния митинг-заря по повод 139-та годишнина от избухване на Априлското въстание в Панагюрище и произнесе слово на историческия площад "20-ти април".

"За мен е чест да бъда сред вас в родолюбивото Панагюрище, записало достойно името си като столица на героична България по време на незабравимата Априлска епопея.

Отправяйки поглед към величествените и страшни дни на 1876 година си даваме сметка, че в българската историческа памет има пътеводни звезди, които не избледняват с времето. Има величини, с които поколение след поколение, винаги ще се сравняваме.

Всяко време на триумф и трагедия ражда своите ярки личности. Априлското въстание - този ярък символ на пробуждането на българския дух, на борбата за човешко и национално достойнство, бе дело на цяла плеяда от титани на историята. То се превърна във връх на национално-освободителните борби на българския народ, благодарение на всички онези знайни и незнайни герои, които презряха живот и имане, водени от словата на Бенковски: „Боже! Дай ми сила и недей ме оставя сам; помогни ми в святото начинание и предприятие да избавя тоя народ от железните нокти на тиранина!“

Народът ги нарече с обич „апостоли“, а сърцата на потомците остават завинаги отворени за подвига на тяхната саможертва.

Априлското въстание бе самостоятелно дело на българския народ с ясни цели и стратегия. Ето защо то се превърна в много повече от военна акция и израсна до висотата на блестящ политически успех с огромно значение за българската кауза. Пожарите на бунта осветиха цяла Европа и не позволиха на великите сили цинично да обърнат гръб на факта, че на Балканите има един народ, който е готов да мре за свобода и достойнство.

Възрожденският стремеж към самостоятелност, към държавност и собствени институции бе вграден в основите на движението за национално освобождение. Този стремеж подтикна апостолите от IV революционен окръг да свикат истински български парламент в местността Оборище, водени от вярата, че гласът на народа трябва да одобри въстанието, да утвърди неговите водачи и стратегия.

Събранието на Оборище основателно е наречено от историци и съвременници Първото Велико народно събрание на България. Велико не само заради взетите съдбоносни решения, но и с оглед на демократичния дух, предопределил неговото провеждане. Първият български парламент бе воден от същите принципи, които почитаме и днес – изборност на делегатите, демократичност и вишегласие. На Оборище ясно пролича, че посетите от Васил Левски семена дават щедри плодове. И нямаше как да бъде иначе – повече от половината делегати бяха съратници на Апостола на свободата.

На Оборище се събраха представители на всички съсловия и професии – учители, духовници, търговци и земеделци. Мнозина от тях с високо за времето си образование и добро имотно състояние. Така, в този момент на върховно изпитание, българите показаха мъдрост и зрялост, излъчвайки най-достойните чрез широко народно представителство.

Позволете ми да припомня поразяващите и днес думи на летописеца Захарий Стоянов: „Моите оборищки депутати са ангели, най-честните, идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения - искам да кажа, прогонни и дневни пари - на които бяха: грозната бесилка и заптийският камшик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят пребъде.”

Наш дълг е да не забравяме неподвластното на времето послание от Оборище - пътят на националната ни свобода и независимост преминава през принципите на демокрацията и равенството, които приобщиха българския народ към идеите на демократична Европа.

„Априлското въстание, написа писателят Георги Марков, е не само израз на натрупани през робството въжделения, а огнище на нови, силни и велики идеи, които ще движат българите в пътя им към бъдещето и не ще загубят своята валидност през каквито и нови изпитания и робства да ги води съдбата.“

Скъпи сънародници, Априлското въстание е изцяло българско дело. Народът се вдигна след пет вековно униние. Априлската епопeя е българската национална революция – морална и с военни средства. Въпреки че бе разгромено, въстанието успя политически, защото предизвика решаването на българския национален въпрос.

Наш дълг е да пренесем във времето този пламък на чистия идеализъм, за да могат идните поколения да почерпят сили от дълбоката вяра на нашите предци в собствените ни български възможности, от безграничната им и съзидателна любов към отечеството. Нека съхраним възрожденския стремеж да имаме своето достойно място в европейското семейство и да бъдем равни на другите европейски народи, както ни завеща Апостола на свободата.

Поклон пред героите на Априлското въстание!

Да живее България!"