Община Панагюрище This website is created by Balkansys JsCo - Bulgaria. It is a customized version of our product: goCMS - Content Management System that has it all. Go to our website and see the Demo !
За Контакти
ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ
 
Панагюрище 4500,
пл. "20 Април" № 13
 
Главен експерт
"Връзки с обществеността"
+359 357 60082
 
 
Канцелария на кмет
+359 357 60041
факс: +359 357 63068
e-mail:
nbelishki@b-trust.org;
 
Горещ телефон
+359 357 63218  

Работно време на ОБА и
кметствата :

от 08:00ч. до 12:00ч.
от 13:00ч. до 17:00ч.

Работно време на
Център за услуги и
информация на гражданите

от 08:00ч. до 18:00 ч. без прекъсване
 
 
 
 
 
Култура и традиции
Стена на славата - бележити панагюрци Запази на диска  09.01.2009 
Велко Королеев
Предприемчив и смел българин. През 1818 г. издава в Буди

 

м /дн.Будапеща/ "Календар или месяцеслов вечний", който е първият български печатан календар.
 
 
Цвятко Хаджигеоргиев
Цвятко Хаджигеоргиев е роден през втората половина на XVIII в. в Панагюрище. Един от най-просветените хора тук за времето си. Ползвал е свободно турски, гръцки, албански и италиански езици. Мобилизиран е в турската армия по време на Руско-турската война от 1809-1812 г. През 1853 г. издава книгата "Месяцослов или календар вечний", в която за първи път в българския църковен календар на датата 11 май записва, че на този ден се почита паметта на светите славянски първоучители Кирил и Методий. Това има широк отзвук и дава мощен тласък за празнуване делото на солунските братя и издигане националното самосъзнание на българите. За да покрие дълговете си по отпечатването на календара години митарства и работи в Бесарабия.
След потушаване на Априлското въстание сътрудничи на чуждестранните дипломати и журналисти за разкриване на зверствата.
 

 

 
Дамаскин Рилец
Дамаскин Рилец /светско име Димитър Дипчев/ е роден през 1817 в Панагюрище. Послушник е в Рилския манастир. Учи в гръцкото училище в о.Халки. От 1863 г. е председател на Пловдивското епархийско настоятелство, бил е Велешко-струмишки митрополит и член на Св.Синод на Българската екзархия в Цариград. Като висш духовник има безценен принос в борбата за независима българска църква в Македония и в укрепването на младата българска екзархия.
Умира през 1877 г. в Араповския манастир край Асеновград.
 

 

 
Сава Радулов
Сава Радулов е роден през 1817 г. в Панагюрище. Учи в Смирна и в Ришельовския лицей в Одеса.. Като учител в Панагюрище през 1841 г. създава едно от първите класни училища в страната. Той е един от създателите и пръв директор на българската гимназия в Болград. Сава Радулов е автор, преводач и издател на 18 учебници. След Освобождението се установява в гр.Варна, където се занимава с издателска и обществена дейност. Завещава спестяванията си за учебното дело в Панагюрище. През 1884 г. е избран за почетен член на БКД / дн.БАН/.
Той е един от най-видните педагози и книжовници през възраждането.
Умира на 12 юли 1887 г.
 

 

 
Васил Чолаков
Васил Чолаков е роден през 1828 г. в Панагюрище.Завършва Духовна семинария в Киев и следва в Духовната академия в Москва. Събира и записва народни песни, обичаи и умотворения, една част от които /над 100 песни/ предава на братя Миладинови, които те включват в сборника си "Български народни песни", 1861 г. През 1872 г. Васил Чолаков сам издава "Български народен сборник". Като учител допринася за издигане на учебното дело в града. Изявява се като страстен борец за чистотата на православната вяра. Всепризнат е приносът му като един от българските фолклористи, етнографи, библиографи.
Умира на 26 октомври 1885 г. в Панагюрище.
 

 

 
Проф.Марин Дринов
Проф.Марин Дринов е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище.Завършва Киевската семинария и Московския университет. С историческите, езиковедски и други съчинения заема достойно място в европейската научна мисъл и е член на 4 чуждестранни академии. Създател и пръв председател на Българското книжовно дружество /дн.БАН/. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е съветник и вицегубернатор на София. След Освобождението е първият министър на просветата в България.
Професор в Харковския университет в Русия. Умира на 28 февруари 1906 г. в Киев.
 

 

 
Нешо Бончев
Нешо Бончев е роден на 2 януари 1839 г. в Панагюрище. Най-авторитетният български литературен критик през Възраждането. Завършва Духовна семинария в Киев и Московския университет. Учител е по класически езици в Москва. Събира народни песни, част от които публикува, а други предоставя за сборника на братя Миладинови. Като дописен член участва в Българското книжовно дружество. С гражданска смелост и професионална взискателност воюва срещу пошлостта и невежеството в литературата. Превежда произведения от световната класика, с които дава пример от какви автори трябва да се учат българите и как да бъдат превеждани те. Дарява средства на Панагюрската община за закупуване сграда на читалището.
Умира на 27 февруари 1878 г. в Москва.

 

 

Поп Груйо Бански
Поп Груйо Тренчев - Бански е роден през 1836 г. в с.Баня, Панагюрско. Учи в Самоков за свещеник. Учителства в родното си село и в село Овчеполци. През 1858 г. е ръкоположен за свещеник.
При идването на Левски в Панагюрския край става верен привърженик на революционното дело. При подготовката и по време на Априлското въстание е близък помощник на Бенсковски.
 

 

 
Георги Бенковски - вожд на Априлското въстание
Роден е през 1843 г. в гр. Копривщица. В младежките си години обикаля много райони на Османската империя. Участва в подготовката на Старозагорското въстание - 1875 г. на заседанието на БРЦК през м.декември 1875 г. в Гюргево е определен за помощник-апостол на Четвърти революционен окръг. Тук, в Панагюрище, благодарение на високопатриотичните и свободолюбиви жители, с пълна мяра се разгръща неговият революционен талант. Показал блестящи качества на организатор и вожд, оглавява подготовката на Априлското въстание. Организира и провежда Оборищенското събрание. При избухването на въстанието организира Хвърковатата чета. След разгрома на въстанието тръгва с малка група към Стара планина, където е убит от засада на 12 май 1876 г.

 

 
Петър Карапетров - книжовник и читалищен деец, организатор на българското печатно дело
Роден е през юни 1845 г. в Панагюрище. Завършва Панагюрското класно училище и работи печатарство в Цариград. През 1865 г. е един от инициаторите за създаване на панагюрското читалище и негов пръв председател. По негова инициатива и със съдействието на П.Р. Славейков през 1870 г. е създадено първото у нас Българско печатно дружество "Промисление", на което е председател. След Освобождението заема отговорни длъжности в съдебната система. Автор е на книги за българската история и историята на Панагюрище. Избран е за спомагателен член на Българското книжовно дружество /дн. БАН/.
Умира на 2 март 1903 г.
 

 

 
Георги Икономов   
Георги Икономов е роден на 20 април 1846 г. в Сливен. Завършва местното класно училище при Д. Чинтулов. Работи по жп линията Русе - Варна и като член на Русенския революционен комитет развива активна дейност. През Старозагорското въстание 1875 г. предвожда чета. Участва в заседанието на БРЦК в Гюргево. Изпратен е за помощник на Панайот Волов в Четвърти революционен окръг. Делегат е на Оборищенското събрание. При обявяване на въстанието предвожда чета в Карловско. След потушаването му заедно с Панайот Волов и други революционери се отправя за Румъния, но при опит да преплува р.Янтра се удавя край гр. Бяла на 26 май 1876 г.
 

 

 
Панайот Волов
Панайот Волов е роден през 1849 г. в гр. Шумен. Завършва местното класно училище при Д. Войников. Учи в гр. Николаев, Украйна, като по това време се свързва с българските революционери. Известно време и учител и директор на Класното училище в Шумен. Той е един от инициаторите на заседанието на БРЦК в Гюргево. Определен е за главен апостол на Четвърти революционен окръг,чието седалище става Панагюрище, и е един от главните организатори на Априлското въстание в източните части на окръга и на Оборищенското събрание. След пограма на въстанието се отправя към Румъния и загива при опит да преплува р.Янтра при гр. Бяла на 26 май 1876 г.

 

 
Захари Стоянов
Захари Стоянов е роден през 1850 г. в с. Медвен, Сливенско. Учи в местното училище и се самообразова. Участва в подготовката на Старозагорското въстание. Включва се активно в подготовката на Априлското въстание като помощник-апостол на Четвърти революционен окръг и близък съратник на Бенковски. Участва в Оборищенското събрание и обикаля с Хвърковатата чета.
След Освобождението е един от видните строители на нова България, идеолог и организатор на Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
Обезсмъртява дейците на българската национална революция в "Записки по българските въстания" и други книги.
Умира на 2 септември 1889 г. в Париж.

 

 
Павел Бобеков
Павел Бобеков е роден на 14 октомври 1852 г. в Панагюрище. Завършва Панагюрското класно училище при Найден п.Стоянов и В. Чолаков. Следва във Военно-медицинското училище в Цариград и същевеременно сътрудничи в периодичния печат, превежда Молиер, Шмид и Сервантес. През 1874 г. е назначен за главен учител в Панагюрище и избран за председател на читалището. по време на подготовката на Априлското въстание е председател на Революционния комитет в града, а след избухването му - председател на Привременното правителство и ръководи отбраната на града. След потушаването му емигрира в Румъния, участва като доброволец в Сръбско-турската война от 1876 г. и Руско-турската освободителна война. През м. април 1877 г. редактира първия български ежедневник "Секидневний новинар".
Умира на 17 октомври 1877 г. в Търново.

 

 
Райна Княгиня
Райна Попгеоргиева Футекова - Райна Княгиня е родена на 6 януари 1856 г. в Панагюрище. Учи в родния си град и в Старозагорското петокласно девическо училище. От 1874 г. учителства в Панагюрище и е основателка и председателка на Местното девическо дружество "Китка". Участва в подготовката на Априлското въстание 1876 г. Извезва главното знаме на Четвърти революционен окръг и го понася при тържественото му освещаване. Тогава е назована от народа Княгиня. Помага в отбраната на града. След потушаването на въстанието е арестувана и инквизирана от турците. Освободена след анкетата на Международната комисия, заминава за Турция и завършва акушерство. След Освобождението е учителка и акушерка.
Умира на 29 юли 1917 г. в София.

 

 
Акад. Атанас Шопов
Акад. Атанас Шопов е роден на 18 януари 1885 г . в Панагюрище. Учи в класното училище тук и във Военно-медицинското училище в Цариград. По това време дейно сътрудничи на възрожденския печат и превежда книги на именити френски писатели. След Априлското въстание по поръчение на Българската екзархия обикаля въстаналите селища и публикува описание на турските зверства. Завършва право в Петербург и специализира в Париж. Автор е на първия български роман за Априлското въстание. Известно време е секретар на Българската екзархия в Цариград. Като генерален консул на България в Солун, в продължение на 23 години с дипломатическата си и книжовна дейност, се бори за доказване на българския етнически облик на населението в Македония. През 1884 г. е избран за член на Българското книжовно дружество /дн. БАН/.
Умира на 7 април 1922 г. в София.
 

 

 
Оханес Богосян
Оханес Богосян е роден през м. декември 1858 г. в гр. Бан, Армения. Още от младини се занимава с текстилно производство. В Цариград се среща с панагюрци и през 1893 г. пуска първия стан за тъкане на ръчновързани килими тип "персийски". Успява да преодолее трудностите и недоверието и през 1897 г. на панаира в Хамбург, Германия, неговите килими имат впечатляващ успех и той сключва голяма сделка, благодарение на която същата година килимените работнички от 7 - 8 стават около 200. Така килимената промишленост в продължение на близо 100 години била една от емблемите на Панагюрище.
Оханес Богосян умира на 5 септември 1931 г.
 

 

 
Стоян Костурков
Стоян Костурков е роден на 25 ноември 1866 г. в Панагюрище. Завършва Панагюрското класно училище и Богословското училище "Петър и Павел", следва и право в Женева. Близо 20 години учителствува в редица градове на страната. Той е един от основателите и от 1906 г. и несменяем секретар на Радикалдемократическата партия /впоследствие Радикална партия/. Бил е министър на просветата в три правителства, а като министър на железниците има решаващ дял за завършването през 1933 г. на жп линията Пловдив - Панагюрище. От 1911 г. до 1946 г. е народен представител на Панагюрище в сеем народни събрания. Като последователен демократ през 40-те години в открити писма се обявява в защита на евреите. Автор е на много статии и на социологическия труд "Върху психологията на българина".
Умира на 17 декември 1949 г. в София.
 

 

 
Павел Делирадев
Павел Делирадев е роден на 15 февруари 1879 г. в Панагюрище. Завършва Панагюрското четирикласно училище, Столарското училище в Русе и следва география в София. Основател е на социалистическите организации в Панагюрище и Русе и на Българския общ работнически синдикален съюз. През 1908 - 1909 г. броди с чета из Македония и редактира вестниците на движението. След войните е един от най-дейните организатори на туризма в България. Основател на алпинизма и пещерното дело у нас и председател на дружеството. Има научни приноси в географията, геологията, медицината, биологията и др. Автор е на над 50 книги научна, научно-популярна и художествено-пътеводна литература, 15 обществено-политически брошури и над 2 500 статии. Лауреат е на Димитровска награда пред 1950 г.
Умира на 9 февруари 1957 г.
 

 

 
Стоян Дринов 
Стоян Дринов е роден на 3 февруари 1883 в Панагюрище. Учи в Панагюрище, Пазарджик и София и завършва история в Софийския университет. Работи като учител и библиотекар в Народния театър и Народната библиотека в София.
От началото на миналия век той се изявява като един от най-талантливите български поети, творящи за децата. Негови произведения са издавани през целия XX век. И днес са сред най-ценните творби в съкровищницата на българската литература, посветена на най-малките. Най-добрите български композитори са създали песни по 30 негови стихотворения. Превежда много произведения на поети от руската, западноевропейската и сръбската литература.
Умира на 7 август 1922 г. в София.   
 

 

 
Кръстьо Симеонов
Кръстьо Симеонов Бояджиев е роден около 1882 - 85 г. в Панагюрище. Завършва Търговската гимназия в Свищов. През първата световна война е мобилизиран в Главно интендантско управление и за нуждите на армията организира производството на хавлиени кърпи с дървени ръчни станове. През м. март създава фирма "Първа българска фабрика за хавлии - Командитно дружество". С течение на времето успява да изгради солидна основа на този вид производство и в продължение на повече от 70 години в Панагюрище работи единственото предприятие за хавлиен плат, което и днес е най-солидното в страната. През 1928 г. и 1929 г. Кръстьо Симеонов е кмет на гр. Панагюрище. Умира в началото на м. март 1935 г. във Виена.
 

 

 
Проф. Симеон Велков
Проф. Симеон Велков Белишки е роден на 11 април 1885 г. в Панагюрище. Учи в Панагюрище и Пловдив. През 1910 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София /дн. Художествена академия/, в класа на проф. Ив. Мърквичка. През войните е на фронта като военен художник. От 1926 г. е преподавател, а няколко години по-късно и професор в Държавната художествена академия в София. Проф. Велков създава редица художествени платна за подвига и трагедията на българския войник и с тях става един от най-ярките представители на баталната живопис у нас. Удостоен е със званието заслужил художник. Умира на 10 септември 1963 г. в София.
 

 

 
Доц. Янко Павлов
Янко Павлов е роден на 23 октомври 1888 г. в Панагюрище. През 1925 г. завършва скулптура в Държавната художествена академия в София. Десет години е скулптор в Министерството на народното просвещение, известно време е учител, а от 1946 г. до 1963 г. е доцент по скулптура в Архитектурния факултет на ВИСИ - София. През 20-те години на XX в. Янко Павлов е един от създателите на българската пластична фигурална карикатура и се оформя като неин най-ярък представител у нас. Автор е на бюст-паметниците на Васил Чолаков, Крайчо Самоходов, Ангел Шишков и Кръстьо Чолаков в Панагюрище. Връх в творчеството му е паметникът на Първото велико народно събрание в м. Оборище. Умира на 16 юни 1974 г. в София. 
 

 

 
Ген. Константин Бекяров
Ген. Константин Бекяров е роден на 11 май 1894 г. в Панагюрище. Учи в родния град и в София и завършва Военното училище. Участва в Балканската война, а после дълго време командва свързочни подразделения. Бил е преподавател във Военното училище седем години и началник на Телеграфопощенското училище. През 1939 г. е назначен за главен интендант при Министерството на войната. Същата година започва създаването на Интендантска работилница, с която се създава шивашката промишленост в Панагюрище. До 1944 г. в нея има 300 работници. По-късно се обособява в ДИП "Тодор Каблешков" и се специализира в производството на горни мъжки ризи с 1 200 работници. Днес шивашката промишленост е един от основните поминъци в Панагюрище, създаден от ген. Бекяров. Ген. Константин Бекяров умира в София през 1979 г. 
 

 

 
 
Проф. инж. Никола Белопитов
Проф. инж. Никола Райков Белопитов е роден на 28 август 1901 г. в Панагюрище. Учи в родния си град и завършва електроинженерство в Данциг, Германия. От 1947 до 1950 г. е ген. директор на "Елпром" при министерството на електрификацията и става създател на българската електротехническа промишленост като само за 3 години изгражда 11 завода в девет града на страната. По-късно е директор на Научноизследователския институт по съобщенията и един от създателите и директор на Научноизследователския институт по електротехническа промишленост. Неговото изобретение "Метод за електроискрово напластяване на благородни метали върху метални контактни повърхности" му донася световна известност и е патентовано в 12 от най-развитите страни в света, за което през 1959 г. е удостоен с Димитровска награда.
Умира на 24 март 1972 г. в София.
 

 

 
Проф. Стоян Стоев Джуджев
Роден е на 2 декември 1902 г. в Пазарджик, където баща му, панагюрец-юрист, е временно на работа. Учи в Панагюрище и завършва Държавната музикална академия в София при композитора Д. Христов, задълбочавайки интереса си към народната музика. Специализира в Париж, защитава дисертация и става доктор на Сорбоната. От 1931 г. е последователно лектор, доцент и професор в Държавната музикална академия, а от 1954 г до 1974 г. е завеждащ катедра по музикални науки там. Успоредно с преподавателската дейност проф. Ст. Джуджев създава редица музикални трудове и изследвания, които го издига т до равнището на един от най-добрите български музикални теоретици. За труда си "Българска народна музика" е удостоен с Димитровска награда /1984 г./. Носител е на международната Хердерова награда. Като член на световната академия по есперанто е признат за един от 45-те най-добри познавачи на този език на планетата.
Умира през 1998 г. в София.
 

 

 
Проф. Георги Брадестилов
Проф. Георги Делчев Брадестилов е роден на 12 октомври 1904 г. в Панагюрище. Завършва математика в Софийския университет, специализира в Париж и Мюнхен и става доктор на Мюнхенския университет. През 1943 г. е избран за професор и създава катедра по приложна математика в Държавната политехника /дн. Технически университет/, която ръководи 30 години. Два пъти е избиран за ректор. Има изключителен принос за подготовката на хиляди инженери и в израстването на научни и преподавателски кадри. Ценните му изследвания и приноси на оригинален и талантлив учен имат приложение в космонавтиката, роботиката, автоматичната регулиране, сеизмологията. През 1967 г. е избран за член-кореспондент на БАН, през 1974 г. получава званието "Народен деятел на науката".
Умира на 18 юни 1977 г . в София.
 

 

 
Елена Николай
Елена Николай (артистичното име на Стоянка Николова) е родена на 24 януари 1905 г. в с. Церово, Пазарджишко, но от 3-годишна възраст до завършване на прогимназията живее в Панагюрище, където са родовите й корени. През 1934 г. завършва Миланската консерватория и още същата година става солистка на неаполитанския оперен театър. За няколко години тя утвърждава таланта си на най-големите оперни сцени в Италия. От 1938 г. до 1959 г. е първи мецосопран в Миланската опера "Ла Скала". Междувременно многократно гастролира във водещите оперни театри на Париж, Лондон, Ню Йорк, Виена, Барселона, Буенос Айрес, Рио де Жанейро, Триест и др. През 1942 г., 1956 г. и 1961 г. пее в София, Пловдив, Стара Загора, Вална, Русе. Винаги, когато идва в България посещава Панагюрище и изнася концерти.
Елена Николай умира на 24 октомври 1993 г. в Рим.
 

 

Олга Брадистилова
Олга Брадистилова е родена на 3 октомври 1908 г. в гр. Стара Загора. Родителите й са панагюрци. Завършва Художествената академия в София и специализира живопис в Рим. Член е на Съюза на българските художници и на Международната академия на изкуствата "Тиберина" в Рим. Нейни творби се намират в галерии в България, Рим, Париж, Виена, Милано, Анкара и др. Много от картините й се съхраняват в Историческия музей на Панагюрище. Умира в София на 21 септември 1981 г. 

 


 

Георги Манев
Георги Иванов Манев е роден на 2 януари 1908 г. в Панагюрище. Завършва панагюрската педагогическа гимназия, учи във Франция и Швейцария и завършва право в Софийския университет. Дълги години работи в сферата на финансите като от 1948 до 1969 г. е зам. министър и първи зам. министър на финансите, а по-късно зам. министър на труда и социалните грижи и зам. председател на Комитета за държавен и народен контрол. Бил е народен представител на Панагюрище в V НС и на други райони - в още четири народни събрания. Има огромни заслуги за финансиране строителството на крупни обекти в Панагюрище - пътищата Панагюрище - Панагюрски колонии и Панагюрище - Белица - Вакарел, изграждане коритото на р. Луда Яна, строителството на градската библиотека и читалищния дом в с. Баня, разширението на градската поликлиника и множество други. Награждаван е с най-високите държавни отличия, а през 1974 г. е обявен за почетен гражданин на Панагюрище.
Умира на 15 януари 1996 г. в София.
 

 

 Ген. Георги Момеков
Ген. Георги Цвятков Момеков е роден на 25 юли 1914 г. в Панагюрище. Учи в родния си град и завършва гимназия в Пазарджик. През 1944 г. е началник щаб на партизанската бригада "Г. Бенковски", а в Отечествената война е зам. командир на 27-и Чепински полк. Много години отдава на изграждането на въоръжените сили на родината. Завършва Генералщабната академия в Москва. Последователно е командир на Седма рилска дивизия, зам. началник и първи зам. началник на Генералния щаб на БНА. Получава звание генерал-полковник. Един от най-плодотворните периоди в живота му е дългогодишната дейност като зам. председател на Държавния комитет по планиране, отговарящ за отбранителната промишленост. Той е главният инициатор и двигател на изграждането на Машиностроителния комбинат "Оптикоелектрон" в Панагюрище, в който работеха няколко хиляди души. Заедно с Георги Манев осигурява строителството на градската болница и хотел "Каменград". Удостоен е с най-високите държавни отличия и над 30 български и чуждестранни ордени. През 1974 г. е обявен за почетен гражданин на Панагюрище.
Умира на 16 юни 2001 г. в София.
 

 

 
Инж. Дойчо Чолаков
Инж. Дойчо Илиев Чолаков е роден на 28 юни 1918 г. Панагюрище. Завършва гимназия в Пловдив и Минно-геоложкия институт в София. Участва дейно в антифашистката съпротива. Той е народен представител на Панагюрище в шестото Велико народно събрание. От 1950 г. заема отговорни длъжности в системата на минната промишленост - ген. директор на ДСО "Нефт и газ", зам. генерален директор на ДСО "Геоложки проучвания" и зам. министър на тежката промишленост и енергетиката. До края на живота си е председател на Държавната комисия по запасите на полезни изкопаеми при Министерския съвет. Наред с проучванията в много райони на страната, под негово ръководство са извършени геоложките проучвания на медното находище в Медет. Има големи заслуги за утвърждаване разработката на находището "Асарел", за създаването на предприятие "Геоложки проучвания" в града и др. Заслугите му за създаването и развитието на основния отрасъл в панагюрската икономика - миннодобивния са неоценими. Носител е на най-високи държавни звания.
Умира на 4 октомври 1988 г. в София.
 

 

 
Александър Геров
Александър Цветков Геров е роден на 19 май 1919 г. в София. Родителите му са преселили се в столицата панагюрци. Завършва право в Софийския университет. Работил е като редактор в Радио София, сп. "Киноизкуство", Българска кинематография, издателство "Български писател". Започва да печата стихове на 13-годишна възраст и до завършване на гимназия се оформя като оригинален лирик. Негови творби се появяват в най-авторитетни литературни издания. До края на творческия си път издава редица стихосбирки и белетристични книги. Зрялата му поезия е посветена на взаимоотношенията между човека и вселената, на смисъла на човешкия живот, на хармонията в природата и душите на хората. Още приживе е признат за един от най-добрите български поети на XX век. През 1979 г. е удостоен със званието "Народен деятел на културата".
Умира през 1997 г. в София.
 

 

 
Иван Груев
Иван Делчев Груев е роден на 10 март 1922 г. в с. Баня, Панагюрско. Завършва гимназия в Панагюрище и Лесовъдния факултет на Софийския университет. Заемал е ръководни постове в управлението на националната горско стопанство и промишленост. От 1962 г. е главен инженер на Главно управление на горите при Министерския съвет. От 1976 г. е първи зам. министър на горите и горската промишленост. През 1986 - 1990 г. е председател на Асоциацията по горите и горската промишленост с ранг министър. През 1982 г. е удостоен със званието "Заслужил лесовъд". Иван Груев има съществен дял за развитието на горската стопонство в панагюрскатаобщина и за изграждането на системи и съоръжения за борба с ерозията в района.
Умира през 2002 г. в София.
 

 

 
Акад. Димитър Шопов
Акад. Димитър Марков Шопов е роден на 14 октомври 1922 г. в Панагюрище. Завършва гимназия тук и специалност химия в Софийския университет. Работи в Химическия институт и в Института по органична химия на БАН. Научно-изследователската му дейност е съсредоточена върху химията на нефтените въглеводороди, кинетиката и катализа. Автор е на няколко монографии и десетки публикации в български и чуждестранни научни издания. През 1983 г. по негова инициатива е създаден Институтът по кинетика и катализа при БАН, чийто пръв и дългогодишен директор е той. През 1984 г. е избран за академик. За изключителните му научни постижения е удостоен с най-високи държавни звания - народен деятел на науката, лауреат на Димитровска награда, почетен изобретател.
Умира на 15 май 2000 г. в София.
 

 

 
Проф. Николай Наплатанов
Проф. Николай Делчев Наплатанов е роден на 25 април 1923 г. в с. Мечка /дн. Оборище, Панагюрско/. Завършва електроавтоматика в Политехническия институт в Ленинград, специализира автоматика в Дрезден и Берлин и техническа кибернетика в САЩ. От 1956 г. преподава в Машинно-електротехническия институт в София, а от 1966 г е професор, две години е бил ректор. Той е основател и дългогодишен ръководител на катедрите "Промишлена автоматика" и "Автоматика и телемеханика" в МЕИ. Основател е, пръв и дългогодишен директор на Института по техническа кибернетика при БАН. Бил е член на международния комитет по кибернетика в Лондон. Автор е на множество научни трудове и на изобретение, патентовано в САЩ и Канада. Избран е за член-кореспондент на БАН, удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката".
Умира на 18 април 1993 г. в София.
 

 

 
Проф. д-р Петър Дееничин
Проф. д-р Петър Георгиев Дееничин е роден на 24 октомври 1924 г. в Панагюрище. Завършва Медицинската академия в Пловдив и специализира хирургия във Франция и Съветския съюз. От 1953 г. последователно е гл.асистент, доцент, професор и дълги години завежда катедрата по хирургия във ВМИ - Пловдив. В продължение на повече от 35 години преподавателска дейност участва в подготовката на няколко хиляди лекари, подготвя множество ценни специалисти за оперативна и научна работа. Като ръководител на Трета хирургия към ВМИ - Пловдив сам извършва хиляди операции. Стотици са и гражданите на Панагюрище спасени от него. Автор е на учебници и десетки научни трудове, публикувани в български и чуждестранни медицински списания, както и на две мемоарно-публицистични книги. През 1979 г. защитава дисертация и получава титлата доктор на медицинските науки. Неговият метод за лечение на ехинококозата (кучешка тения) има широко международно признание и приложение и е известен като "Метод на проф. Дееничин". Международният му авторитет е потвърден с избирането му за член-кореспондент на пловдивската медицинска академия.
Умира на 21 август 1988 г. на Панагюрски колонии.
 

 

 
Мана Парпулова
Мана Стоянова Парпулова е родена на 7 април 1925 г. в Панагюрище. Завършва специалност "Графика и илюстрация" във ВИИИ "Н. Павлович" /дн. Художествена академия/ при проф. Илия Бешков. Като една от най-талантливите български графички тя има високи постижения в областта на портрета, пейзажа и фигуралната композиция. Успешно се представя също в живописта и в приложните изкуства. Любимата й тематика е трудовият селски живот, която разработва в живописни платна и литографични цикли. С точен усет и силно декоративно чувство изобразява в своите литографични цикли народния бит и фолклор. Тя е сред най-известните български майсторки на цветната литография, която по особено поетичен и красив начин изобразява жената, детето и девойката. Участва в изложби в Токио, Делхи, Москва, Виена, Ню Йорк, Лондон, Прага, Мексико, Дамаск, Флоренция и много други световноизвестни центрове на изкуството, в чиито галерии, музеи и частни сбирки има нейни творби. В България прави редица самостоятелни изложби, няколко пъти и в Панагюрище. Удостоена е със званието "Заслужил художник".
Умира през 1987 г. в София.
 

 

 
Инж. Делчо Лулчев
Инж. Делчо Луков Лулчев е роден на 15 януари 1935 г. в Панагюрище. Завършва специалност "Промишлено и гражданско строителство" в Инженерно-строителния институт в София през 1957 г. и започва работа в строителството на акумулаторния завод в Пазарджик. По-късно е групов ръководител при изграждането на Комбинат за цветни метали гр. Пловдив, където се проявява неговия талант на организатор от голям мащаб. През 1963 г. е назначен за началник на строежа на ТЕЦ - Русе, а през 1967 г. - на втория етап на Циментови заводи "Златна панега". През 1970 г. е назначен за началник на строежа на АЕЦ - Козлодуй. Под негово ръководство за първи път в световната практика са внедрени технически новости в строителството на атомни електроцентрали като създаване на противоземетръсна основа с льосоцимент; изграждането на основния корпус на централата с едновременно повдигане на покривната конструкция; изграждане на пристанище Козлодуй - най-голямото по поречието на р. Дунав и басейна на Черно море. За високото качество и изпълнено в срок строителство е удостоен с най-високо държавно отличие. Бил е зам. министър на строежите и строителните материали, оказвал е неоценима помощ в общественото и лично строителство в Панагюрище.
Умира на 7 юни 1985 г. в Париж. 

 

 
Стената на славата е изградена в музейния комплекс на Панагюрище
 

 

 


Посетена: 27444
 
Събития
 
 
Най-четеното
Свободни работни места
Фирми
Стена на славата - бележити панагюрци
Баня
Търгове и конкурси
Профил на купувача
Медии
Полезна информация
Местни данъци и такси
Хотели
 
Последно обновяване 13.11.2018
© 2006 Община Панагюрище, Създадено от Balkansys